Повечето фирми, независимо от теориите, които подкрепят, искат да извлекат максимума от своя трудов долар и да произведат възможно най-висок брой качествени продукти в най-краткия период от време. Масовото производство и теорията за постно е два подхода за това. Техните подходи могат да бъдат насочени към подобни резултати, но съответните им функции са доста различни.
Характеристики на масовото производство
Масовото производство е производствен процес или техника, започнала по време на индустриалната революция. Според Willamette University, "масовото производство е името, дадено на метода за производство на стоки в големи количества при ниска цена на единица." Основни характеристики на масовото производство са поточната линия и взаимозаменяемите части. С тези инструменти всички продукти преминават през същите етапи на развитие с бързи темпове. Всеки работник познава специфичната си стъпка в този процес, а добивите на продукта теоретично могат непрекъснато да нарастват с повишена ефективност.
Идентифициране на сухата теория
Леон теорията, в много отношения, се намира в опозиция на някои аспекти на масовото производство. По същество, обаче, теорията на постните се опитва да рационализира голямо разнообразие от бизнес практики, за да повиши ефективността, да предотврати грешки и отпадъци, както и да оптимизира работата на трудовите ресурси. Масовото производство, в много отношения, търси същата цел. Но теорията за постно приспособява практикуващия с различен набор от подходи, такива, които могат да бъдат по-лесно приспособени към различни крайни продукти, а не към такива, които са точни репродукции на другото.
Какво е едно парче?
Масовото производство оценява процеса на поточната линия, където работниците обработват множество продукти на един и същ етап на производство. След това продуктите преминават през следващия етап. В крайна сметка всички достигат завършване заедно. Оскъдната практика оценява производството на "едно парче", където една единица се пренася чрез производство от начало до край, а други се пускат на различни интервали. Това е едно място на основната разлика между масовото производство и теорията за постно.
Аргументи
Докато застъпниците за масово производство твърдят, че техният метод печели най-високата производителност, поддръжниците на теорията за постно твърдят, че това не е така. Първо, те заявяват, че масовото производство може да бъде също толкова отнемащо време, ако не и по-голямо от едно производство. Освен това е необходимо повече време, за да се постигне какъвто и да е краен продукт, защото всеки елемент трябва да чака други. И накрая, теоретиците на постно твърдят, че масовото производство не позволява на производителите да адекватно диверсифицират или приспособяват отделни продукти според нуждите или изискванията на клиента, поради строгата и непроменима структура на процеса.
