Възможността за избор на най-подходящия доставчик е от съществено значение за успеха на всяко производствено предприятие. Фирма може да избере да работи с няколко предпочитани доставчици, за да се възползва от необходимите суровини, компоненти и части, които се превръщат в използваеми продукти. Концепцията за работа с малкото избрани доставчици в една производствена среда се нарича пряка поръчка. Макар и да е удобно, то има и няколко недостатъка.
Относително високи разходи
Директните поръчки водят до различни допълнителни разходи за фирмата. Няма конкурентно наддаване, което предполага, че продавачите се конкурират, за да предложат артикулите на възможно най-ниска цена в полза на купувача. Фирмата може да харчи повече пари, когато прави малки покупки, поради ниската си сила при договаряне и липсата на отстъпки за количество. Фирмата също може да понесе високи разходи за търсене, когато търси информация за най-надеждните и най-евтините доставчици.
Риск от запаси
Да се разчита на един доставчик е риск за дейността на всяка фирма. Доставчикът може да не успее да достави точното количество в определеното време, което води до изчерпване на запасите. Разходите за складиране са икономическите разходи от невъзможността да се удовлетворят както производствените изисквания, така и клиентските поръчки от текущия инвентар. Тези запаси могат да доведат до загуба на продажби, по-ниски печалби и загуба на добра воля на клиентите.
Стандарти за качество
Изкупуването от един доставчик може да компрометира качеството на закупените артикули. За разлика от конкурентните търгове, когато всеки доставчик се стреми да предложи най-доброто качество, един доставчик в пряко договаряне на поръчки може да не успее да поддържа качеството на изделията. Фирмата може да срещне тежки последствия от влошеното ниво на качество. Материалите с лошо качество могат да увеличат загубите и общите експлоатационни разходи, което от своя страна засяга рентабилността, конкурентоспособността и лоялността на клиентите.
Управление на връзките
Директното възлагане на поръчки изисква фирмата да поддържа тесни връзки със своите основни доставчици. Това включва огромни инвестиции във време, изследвания и ресурси. Фирмата придобива цялата налична информация за доставчиците и избира най-подходящата. От фирмата се очаква да комуникира и да споделя информация с избраните страни. Обработката на тези отношения купувач-продавач може да бъде много ангажирана за производствения обект.
