Разходите за развитие на едно предприятие са тези разходи, направени в процеса на разработване на подобрени или нови стоки и услуги, които отговарят на нуждите на потребителите и в идеалния случай увеличават печалбите на компанията. Повечето американски компании спазват общоприетите счетоводни принципи в своите счетоводни практики. Въпреки това от 2008 г. насам бавно се осъществява преход към международни стандарти за финансово отчитане. Има няколко забележителни разлики в обработката на разходите за развитие съгласно IFRS и GAAP.
Нематериални активи
Според МСФО и GAAP разходите за развитие обикновено вървят ръка за ръка с разходите за научни изследвания, като категория, известна като научноизследователска и развойна дейност, която често се поставя под заглавието на нематериалните активи. За счетоводни цели нематериален актив се дефинира като непарично идентифицируем актив без никакви физически субстанции, като патенти, авторски права, търговски марки или активи на репутация, като признаване на търговска марка. Счетоводното третиране на нематериалните активи е значително различно в съответствие с МСФО и GAAP.
GAAP
Като цяло, съгласно общоприетите счетоводни принципи, разходите за научноизследователска и развойна дейност се признават като разход (начислени към сметка за разходи), тъй като те са направени, тъй като всяка бъдеща икономическа полза, възникваща от развитието на даден актив, е несигурна. Разходите за нематериални активи, придобити чрез научноизследователска и развойна дейност, се разходват по различен начин, в зависимост от това дали съществува бъдещо алтернативно използване на актива. Ако активът има бъдеща алтернативна употреба, той се превръща в капитализиран актив, което означава, че неговата стойност ще бъде амортизирана през полезния му живот, а разходите за амортизация се признават като разход. Ако активът няма бъдеща алтернативна употреба, неговата стойност се признава като разход при придобиването.
МСФО
Международен счетоводен стандарт 38 е единственият счетоводен стандарт, обхващащ счетоводните процедури за разходи за научноизследователска и развойна дейност съгласно МСФО. Разходите за научни изследвания съгласно МСС 38 се признават като разход през счетоводния период, в който те възникват, а разходите за развитие изискват капитализация, ако са изпълнени определени критерии.
МСС 38 Критерии
Дружеството трябва да отговаря на следните критерии за признаване на разходите за разработване като нематериален актив: Трябва да е технически осъществимо да се завърши разработването на нематериалния актив, за да бъде направен достъпен за употреба или продажба; дружеството трябва да демонстрира намерение да завърши разработването на актива и да го използва или продаде; компанията трябва да има възможност да използва или продава актива; дружеството трябва да покаже как активът ще генерира бъдещи икономически ползи, доказващ съществуването на пазар за продукцията на актива или самия актив или полезността на актива, ако той трябва да бъде използван за дружеството; дружеството трябва да разполага с достатъчно финансови, технически и други ресурси за завършване на актива за използване или продажба; и компанията трябва да демонстрира способност за точно измерване на разходите, които се дължат на развитието на актива.
Прилики / Разлики
Разходите за развитие съгласно МСФО и GAAP изискват демонстриране на вероятни бъдещи икономически ползи и разходи, които могат да бъдат последователно измерени, за признаване като нематериални активи. Въпреки това, първоначалните разходи за бизнес никога не се капитализират като нематериални активи по един или друг счетоводен модел. Разходите за реклама по общоприети счетоводни принципи се признават като разход в момента на възникването им или когато първоначално се извършва рекламата и могат да бъдат капитализирани, ако са изпълнени определени критерии, докато съгласно МСФО рекламните разходи се признават винаги като разходи.
