Повечето работодатели правят политиката си да дават на своите работници почивка или всеки ден. Тези паузи могат да бъдат разпределени в рамките на един работен ден и могат да бъдат само пет минути наведнъж. Най-големият обикновено е обяд. В някои държави неплатената почивка за обяд е законът.
Държавни закони
Към 2015 г. по-малко от половината държави изискват от работодателите да разрешават почивки за хранене. В тези държави, като Калифорния, времето се базира на това колко часа човек работи в един ден. Обикновено служителят трябва да получи поне половин час почивка за обяд, ако е планирано да работи повече от пет часа. В някои държави това е шест часа. Ако обаче един служител вземе почивката за обяд, докато работи на бюро, това се счита за платено време.
Федерални закони
Федералният закон не предвижда обедни почивки. Независимо от това, ако служителят е насрочен за почивка за обяд, по-малка от 30 минути, този период се счита за платено време съгласно федералния закон. Например, служител, настроен да работи 40 часа седмично, трябва да има най-малко 150 минути време за обяд в графика си. Ако служителят е насрочен за 40 часа, но има само 120 минути за обяд, 30-те минути се считат за извънреден труд и трябва да бъдат платени на час и половина.
Мандат на работодателя
Надзорният орган може да накара служител да вземе почивка за обяд, дори ако няма мандат за държавен закон. Отказът да се направи това може да се счита за неподчинение, което може да доведе до прекратяване. Законността на такъв корпоративен мандат зависи от държавата, а повечето държави позволяват на бизнеса тази дискреция. Това обикновено се прилага за компании, опериращи в множество държави. Правилото позволява на тези компании да имат последователна политика за обедната почивка.
Определена почивка за обяд
Федералният закон определя периода на хранене като нещо, което продължава поне 30 минути, което служи за различна цел, различна от обичайната пауза за кафе. Този вид почивка се очаква да бъде по-малко от 20 минути и се извършва на фирмено време. В някои фирми, служителят дори не е допуснат да напусне собствеността на компанията, докато е на почивка, тъй като той все още е на часовника. За разлика от тях, почивката за обяд не е платена, така че служителят може да си тръгне - зависи от него да се върне във времето.
