Една от най-важните роли на корпоративното управление е да се гарантира, че стратегическите решения се вземат в интерес на тези, които имат интерес от успешни резултати. Бордовете все повече се съсредоточават повече върху корпоративните акционери, но може да се появи промяна. Интересите на заинтересованите страни, като клиенти, потенциални клиенти и не-клиенти, засегнати от решенията на една компания, могат да започнат да привличат вниманието като корпоративно управление играе все по-стратегическа роля.
Настройка на политика
Корпоративното управление е системата, която се използва за управление и контрол на организациите. Една от многото важни роли, които играят корпоративните съвети и изпълнителните комитети, е създаването и прилагането на политики, считани за необходими за ефективното функциониране на компанията. Те могат да включват кодекси за етично поведение към клиенти, доставчици, служители и акционери, информация за структурата на организацията, както и одобряване на функционални позиции и отговорности. Това може да включва принос към корпоративната култура или множество фини управленски подходи, които влияят върху прозрачността или непрозрачността на вземането на стратегически решения.
Създаване на корпоративна стратегия
Корпоративният съвет на организацията трябва да бъде тясно свързан с установяването на ясна дефиниция за целите на организацията и желаните резултати. Ако една компания постави за цел да се превърне в световен лидер в телекомуникационната технология за военния пазар, например, корпоративните цели, стратегическите планове, финансовите средства и измеримите резултати трябва да бъдат измерени спрямо способността им да движат компанията към тази цел. Ако ресурсите се разпределят на места, които не подкрепят тази стратегическа цел, тогава дължимата грижа на борда трябва да идентифицира причината и да даде своя принос, в който е извън стратегията: самата стратегическа цел или действията на ресурсите, които изглеждат първоначално Липсата на синхрон.
Гаранция, че действията подкрепят стратегическите позиции
Изпълнителният екип на компанията е пряко отговорен пред съвета на директорите. Това изисква големи корпоративни решения и резултати, проследени срещу корпоративните цели, да бъдат проверени, ако не от пълния съвет, а след това от изпълнителния комитет на борда. Ключови стратегически действия, като сливания и придобивания, големи нови пазарни входове, излизащи пазари, затварящи заводи или променящи микс или диверсификационна позиция, са примери за решения, които изискват надзор на корпоративното управление.
Мониторинг на инвестиционни решения и капиталови инвестиции
Отговорността на корпоративния съвет е да прегледа и разбере финансовите отчети на компанията и да ръководи разумното инвестиране на средства, за да максимизира нетния доход и възвръщаемостта. Особено след влизането в сила на Закона Сарбейнс-Оксли от 2002 г., който въвежда нови отговорности за финансовото отчитане, корпоративните съвети трябва да бъдат бдителни по отношение на стратегическото въздействие на новите изисквания за вътрешен контрол. Корпоративните съвети трябва също да прегледат и разберат продуктовото портфолио и да подкрепят изпълнителния управленски екип, като предлагат стратегически надзор по отношение на корекциите в продуктовия микс, одобряването или прехвърлянето на капиталови инвестиции към категории продукти с най-голям потенциал за поддържане и увеличаване на приходите и управление на разходите. В същото време членовете на корпоративните съвети имат трудна задача: да помагат на изпълнителния екип да балансира краткосрочните цели, желани от акционерите, с дългосрочните инвестиции, необходими за осигуряване на бъдещето на компанията.
Отчетност към заинтересованите страни
От гледна точка на управлението, отговорността, макар и често фокусирана върху акционерите, понякога може да се превърне в нещо, което досега не се разглежда. Исторически, учебната програма на бизнес училищата подчертава отговорността главно за възвръщаемостта на акционерите, оставяйки отговорностите на корпорацията да бъде добър корпоративен гражданин, често пренебрегван. Тъй като цените на акциите и тримесечните дивиденти са взели централно място, дългосрочните инвестиции често се заделят. Критичните аспекти на отговорностите на корпоративното управление, като например инвестициите в инфраструктура, модернизацията на завода, безопасността на работното място или планирането на бедствия, често са били игнорирани или забавени минали параметри за безопасно време. Петролната катастрофа в Персийския залив през 2010 г. показа съмнителна преценка от страна на корпоративното управление на British Petroleum (BP). Макар че промяната вероятно беше споделена от много производители на петрол, тя следваше години на безпрецедентен ръст на приходите и възвръщаемост на акционерите. С настъпването на безпрецедентни печалби се оказва, че корпоративните инвестиции са малко или никакви, не са предназначени за технологии, инспекции на безопасността или планове за реагиране при бедствия в дълбоки води, въпреки че запасите от петрол се използват в по-дълбоки и по-дълбоки води. Със сигурност заинтересованите страни в тази катастрофа отиват далеч отвъд акционерите на BP и включват рибарите и хората от малкия бизнес, чиито поминъци са унищожени, дивата природа е убита от нея и хората от Персийския залив, чийто живот ще бъде засегнат за десетилетия напред. Корпоративният борд, който не се подготвя за криза или обмисля широкото въздействие на техните оперативни решения, не изпълнява своя мандат на борда.
