Рискът е определящата концепция на одита. Одиторите разглеждат предприятията предимно за идентифициране на оперативни и финансови рискове. И двете от тези рискови категории са фактор в по-широка рискова категория, риск от ангажиране. Предупреждението за одит на риска от 1995 г. въведе риска за ангажимента по отношение на сроковете. Той се състои от три взаимосвързани компонента: бизнес риск на предприятието, бизнес риск на одитора и одитен риск.
Бизнес риск на предприятието
Бизнес рискът на компанията е рискът, свързан с текущата му дейност. Това може да включва външни фактори на бизнеса и промишлеността, макроикономически променливи или неуспешни спекулативни начинания. Решенията на дадено дружество и нейният фактор за управление в голяма степен се вписват в тази оценка на риска.
Одитен риск и бизнес риск на одитора
Одитният риск е рискът одиторът да предостави неквалифицирано или чисто становище относно финансовите отчети, които са били съществено неверни или по друг начин неточни. Декларация за счетоводни стандарти № 47 определя бизнес риска на одитора като риск, че одиторът “може да бъде изложен на вреда или загуба… от съдебни спорове, неблагоприятна публичност или други събития, възникнали във връзка с финансови отчети, които е проверил и докладвал.”
Риск от ангажиране
Бизнес рискът на предприятието, бизнес рискът на одитора и рискът от одит застрашават репутацията и ефективността на одиторската фирма и допринасят за общия риск на ангажимента, който представлява риск, с който се сблъсква одит от свързването с конкретен клиент. Това включва риск от съществени отклонения, риск за репутацията на даден клиент, невъзможност на клиента да плати на фирмата или потенциални финансови загуби.
Смекчаване на риска от ангажираност
Когато избира дали да приеме или продължи да обслужва клиент, одиторското дружество следва да вземе предвид риска от ангажимента и трите му компонента. Ако клиентът е приет, одитът трябва да бъде планиран така, че рисковете на компонента да бъдат държани на приемливо ниво. Целостта на управлението е ключов фактор за приемлив риск от ангажиране. Преразглеждането на одитите от предходната година, разговорите с предишни одитори и консултирането на независими източници, като индустриални и търговски публикации, позволяват на одитора да оцени компетентността на ръководството. Одиторите следва също така да вземат предвид независимостта и състава на управителния съвет. Одиторите трябва да оценят рисковите процеси и контрола и регулаторните изисквания за докладване.Когато се преглежда заедно с предишни финансови отчети, одиторът трябва да започне да разбира финансовото здраве и почтеност на организацията. Ако рискът от ангажимент се смята за твърде висок, одиторът не трябва да обслужва клиента. Ако даден ангажимент е приет, одиторът трябва да продължи да следи риска от ангажираност и да реагира съответно.
