Маркетолозите трябва да взимат критични решения относно тактическите компоненти на техните промоционални планове. Те трябва да решат кои рекламни инструменти да използват и до каква степен. Капризите на маркетинга са такива, че нито един промоционален инструмент не е гаранция за успех на пазара. Всеки промоционален инструмент има силни и слаби страни, а маркетинговите бюджети са ограничени. Въпреки това, опитен маркетолог е запознат с най-добрите теоретични и експериментални практики, което му помага да избере по-добре сред множеството възможности за промоционални миксове.
Push Versus Pull стратегия
Всички рекламни маркетингови дейности попадат в една от двете широки промоционални теории. Те са известни като теории за "тласък" или "дръпване". Всички маркетингови промоционални дейности, включително реклама, промоция на продажби, връзки с обществеността и лични продажби, попадат в една от тези категории.
Стратегията „push“ концентрира промоционалната дейност върху каналите за дистрибуция. С други думи, търговската сила избутва продукта към търговците на едро, които го популяризират в тяхната мрежа за търговия на дребно, което след това поставя продукта в магазин за продажба на дребно, за да може потребителите да ги видят и закупуват (напр. Дисплеи с неизвестни продукти). От друга страна, стратегията на "дръпване" разчита в голяма степен на маркетинговите комуникации, за да се създаде осведоменост и желание, като по този начин потребителите се изтеглят в магазина, за да купуват продукти. И двете тези теории имат силни и слаби страни. В идеалния случай, комбинацията от двата подхода се използва и за дръпване, и за тласък на търсенето.
Реклама или промоция на продажби
Милиардните долари, изразходвани годишно за реклама, са по-ниски от сумата, която маркетолозите изразходват за насърчаване на продажбите. Насърчаването на продажбите е по-сигурен начин за гарантиране на продажбите, тъй като се включва финансов стимул, като например купони за отстъпка. Въпреки това, насърчаването на продажбите на потребителите има своите ограничения. Тя може да се използва само периодично или стимулът губи блясъка си. Марките, които винаги се продават, рискуват да намалят стойността на марката. От друга страна, рекламата не дава гаранция за продажба. Въпреки това е необходимо да се създаде осъзнаване, което може да доведе до изпитание, да се създаде личност на марката и да се насърчи дългосрочната лоялност. Всеки маркетолог трябва да реши колко от един или друг от тези промоционални електростанции е най-подходящ за маркетинговите нужди на продукта в даден момент.
Реклама или връзки с обществеността
Рекламата и връзките с обществеността са друг промоционален микс, с който търговците непрекъснато се сблъскват. Маркетологът може да реши да използва един или двата метода като част от промоционален план, признавайки, че човек има силни страни, които може да са необходими за марката в даден момент. Рекламата е хардкор продажба и потребителите знаят, че рекламодателите понякога преувеличават или подвеждат потребителите, които консумират. Също така е много скъпо. Връзките с обществеността (PR), от друга страна, са свободни и са по-нежното средство за взаимодействие с потребителите. Чрез прессъобщения, разкази и т.н., PR проправя път за търговците, за да получат доброто благоразположение от обществеността. PR е предпочитаният метод за нестопанските организации, но дори организациите с нестопанска цел знаят, че помагат да се използва PR, за да информира обществеността за тяхната корпоративна добра воля и добри дела.
Връзки с обществеността Versus Маркетинг
Друго решение за промоционален микс включва дали да се използва PR или маркетинг на събития. Докато PR използва медиите, за да извади своето послание, маркетингът на събитията се застъпва за тактилно присъствие в общностите, които са важни за продажбите на марката. Търговците на събития планират или действат като спонсори на местни събития като концерти или здравни панаири. Тяхното присъствие поставя човешко лице върху продукт за местните потребители. Маркетингът на събития обаче е свързан с разходите за работна ръка и изпълнението. PR, от друга страна, взаимодейства с потребителите, но прави това на свободна ръка чрез местни вестници или списания без разходи. Отново, в зависимост от нуждата, маркетологът избира един или друг, или може би използва такъв, за да подкрепи или да увеличи инициативата, която се осъществява в другата.
