Дълготрайните активи представляват елементите, които една компания ще използва за операции за дълъг период от време. В повечето случаи дълготрайните активи трябва да продължат повече от 12 месеца. Счетоводните отдели често ще следват специфични процедури за правилно записване и докладване на информацията към елементите. Съществуват специфични процеси за различните класификации - като материални или нематериални - и записват разходите за тези елементи, както са използвани.
Класификации
Материалните активи представляват физическите вещи, които компанията притежава. Тези позиции включват имоти, машини и съоръжения. Активите са специфични за операциите на компанията и обикновено имат специфични групи според вида на книгите на компанията. Нематериалните активи включват елементи като патенти или авторски права. Правителствените агенции обикновено ще възнаграждават тези защити за активи, разработени от една компания. Тези защити действат като специфичен лиценз за производство на стока без страх от пряка конкуренция от копирани продукти.
Съответна цена
Съответните разходи са първите от трите основни елемента, необходими за правилно отчитане на дълготраен актив. Съответните разходи включват разходите за придобиване, разходите за монтаж, професионалните такси и разходите за доставка. Дружеството може да включи всички тези разходи в основната сметка на основния актив. За да се гарантира точността, дружеството може да включва само разходи, различни от цената на придобиване, които са свързани пряко с дълготрайния актив. Непреките разходи са разходи за периода и изискват незабавни разходи в текущия отчетен период.
Полезен живот
Полезният живот на актива представя колко дълго компанията очаква да използва този елемент в операциите. Компаниите обикновено могат да прегледат класификационна таблица, предоставена от държавни агенции или управляващи счетоводни органи. Тези групи предоставят информация за полезния живот на активи, като машини, превозни средства или сгради. При липсата на предоставена класификация, дружествата трябва да посочат полезен живот, основан на текущата очаквана употреба на базата на пазарна информация.
Остатъчна стойност
Остатъчната стойност е това, което една компания очаква да продаде, след като компанията напълно използва актива. Не всички активи ще имат остатъчна стойност. Например, ако компания използва камион за доставка в продължение на 20 години, стойността на камиона може да е близо до нула, тъй като активът остава малък. Остатъчната стойност е фактор и при изчисляването на амортизацията. Дружествата ще приспадат спасителната стойност от стойността на актива, тъй като остатъчната стойност не се амортизира.
