През последните няколко десетилетия в света се наблюдава растеж в мултинационалните корпорации и международните инвестиции нарастват експоненциално. Появата на глобалната организационна структура е довела до сближаване между много икономики, в резултат на което подобни продукти са достъпни по целия свят. Днес фирмите продължават да проявяват ентусиазъм за инвестиране в чужбина и разширяване на обхвата на световните пазари.
Развити пазари
Развитите пазари се насищат с времето, но компаниите все още искат да поддържат растеж. Единственият начин да се продължи разширяването на операциите в такава ситуация е да се разшири на други пазари, които все още не са наситени. Също така, някои наситени пазари могат да приветстват разнообразие от други развити икономики и компании, които се опитват да инвестират в тези пазари, за да уловят част от пазарния дял.
Предимства на глобалната диверсификация
Компаниите инвестират в чужбина, за да намалят експозицията към един пазар. Това е популярна техника, тъй като води до международна диверсификация и води до ползи за компаниите. Например, ако една икономика претърпява рецесия, докато друга икономика в напълно различен регион преживява бум, компания, която оперира в двете страни, ще изпита по-малко волатилност като цяло и ще бъде по-малко предразположена към бизнес циклите.
Ефективност на разходите
Голям брой организации са инвестирали огромни суми в чужбина на пазари, които включват Китай, Индия, Танзания и Бразилия, за да се възползват от по-ниските производствени разходи в тези икономики. Тази ефективност на разходите е резултат от наличието на евтина работна ръка в развиващия се свят. Компаниите с трудоемки производствени процеси имат по-голям стимул да инвестират в чужбина и по този начин да се възползват от тези разходи.
Транспортни разходи
Много световни организации продават голяма част от своите продукти на развиващия се свят. За тези компании е по-ефективно да произвеждат в страните, в които продават тези продукти. Това е основната причина за продуктите, които са трудни за транспортиране или които имат високи транспортни разходи. Най-добрата алтернатива е производството в страните, където тези компании продават своите продукти.
Квоти и тарифи
Редица страни налагат квоти за внос и високи митнически ставки на вносителите. Квотите за внос позволяват на ограничен обем продукт да достигне до пазара и да ограничи доставката на продукта. Като алтернатива тези компании често избират да строят производствените си единици в самата държава, за да избегнат ограниченията за внос. По подобен начин тарифите са данъци върху вноса, които правителството може да наложи, за да повиши приходите или да обезкуражи вноса. Компаниите отново имат алтернатива да инвестират директно в тези страни, за да избегнат тарифите.
