Бизнес мениджърите използват коефициента на възвръщаемост на активите, за да определят доходността на всички средства, инвестирани в техния бизнес. Докато ROA е мярка за рентабилност, тя се различава от съотношението на възвръщаемост на собствения капитал и има други последици за мениджърите и инвеститорите.
Какво представлява ROA?
ROA е крайната мярка за това колко печалба след данъчно облагане на една компания прави върху всеки долар, инвестиран в бизнеса. Той отчита всеки актив в бизнеса: парични средства, сгради, материални запаси, превозни средства, интелектуална собственост, машини, оборудване и вземания. ROA е от особен интерес за акционерите, защото искат да знаят колко пари правят за инвестицията си. ROA е по-широк критерий, използван от инвеститорите и мениджърите, за да определи колко ефективно те използват активите на компанията, за да реализират печалба.
Каква е формулата?
За да изчислите ROA, разделете годишната нетна печалба на средните общи активи:
ROA = Нетна печалба / Средна обща стойност на активите
Докато изчисляването на ROA е съотношение, то обикновено се представя като процент. Размерът на активите на фирмата може да варира за една година, така че е по-добре да се използват средните общи активи за изчислението. За да се определи средният размер на общите активи на дадено дружество, добавете активите на компанията в началото на годината към активите му в края на годината и ги разделете на две.
Значение на ROA
Целта на ръководството е да постигне ROA, която надвишава лихвените разходи на фирмата за заеми и цената на собствения капитал. Ако едно дружество заеме пари при лихвен процент от 8% и е в състояние да постигне 15% ROA, то тогава е с 7%. В този случай ръководството прави добра работа, използвайки активите на фирмата.
Как да използвате ROA
ROA на една компания трябва да се сравнява с други фирми в същата индустрия, за да знае дали ROA е добра или лоша. Когато се сравняват възвръщаемостта на активите в различните индустрии, е важно да се вземе предвид вида на бизнеса и размера на необходимите активи. Например, компаниите за превоз на товари имат големи инвестиции в активи, защото се нуждаят от флотилии от големи камиони, така че тези компании ще имат ниски ROA. Софтуерните фирми, които продават програми за изтегляне няма да имат голям размер на дълготрайни активи и техните ROA ще бъдат много по-високи. Рекламните агенции са друг пример за компании с ниски активи и високи ROA.
Една компания с необичайно висока възвръщаемост на активите може да бъде лош знак. Това може да е сигнал, че фирмата оставя състоянието на оборудването да се срине и да не инвестира в нови машини и оборудване. Въпреки че тази стратегия ще повиши ROA в краткосрочен план, тя ще навреди на дългосрочната възвръщаемост на активите на фирмата, тъй като производителността на оборудването му намалява. Като цяло, фирмите с ROAs под 5% имат големи суми на активи. Компаниите с ROA над 20% обикновено се нуждаят от по-ниски нива на активи, за да финансират своите операции.
ROA е важен аналитичен инструмент за инвеститорите и бизнес мениджърите. Постигането на разумна възвръщаемост на активите е критична цел за една компания и тя ще бъде активно наблюдавана за тенденциите и производителността спрямо други предприятия в същата индустрия.
