Обикновено процедурите за оплакване и арбитраж са предвидени подробно в рамките на договорения договор между съюза и работодателя. Като цяло жалбите могат да бъдат подадени за нарушения на условията или прилагането на споразумението. Конкретни елементи могат да бъдат изключени от процедурата за подаване на жалби - например прегледите за постигнати резултати са типично изключване. Арбитражът е последната стъпка от процеса на оплакване.
Разрешаване на проблеми
Процедурата за подаване на жалби предоставя възможност на профсъюза и ръководството да разрешат спора на възможно най-ниско ниво без разходи или ненужни загуби на време. Често процедурата за подаване на жалби ще предвижда неформална среща в началото на процеса. Това позволява на съюза да се срещне с ръководството, преди официално да документира проблема, за да обсъди и реши проблема. В случаите, когато въпросът е било недоразумение или управлението не е знаело за проблема, оплакването може да бъде разрешено по взаимно приемлив начин.
Официални ресурси
Процедурата за подаване на жалби и, в крайна сметка, арбитражът осигуряват на синдиката формален начин за изпълнение на договора, договорен с ръководството. Процедурата за подаване на жалби има срокове и често има клауза на всяка стъпка, която гласи, че ръководството трябва да отговори в рамките на определен брой дни или жалбата автоматично ще премине към следващата стъпка. Това не позволява на мениджмънта да блокира или да избягва да реагира. Ако ръководството пропусне всички крайни срокове, въпросът ще бъде издигнат до арбитраж, за да реши арбитърът.
Решение за неутрална страна
В случаите, в които синдикатите и ръководството не могат да се споразумеят в хода на оплакването, типичният резултат е арбитраж. Това позволява решението да бъде взето от неутрално лице, което не е свързано нито с работодателя, нито със съюза. Ако има спор за намерението на езика на договора, процедурата за оплакване и арбитражът позволяват намерението да бъде официално решено, а не ръководство, което тълкува договора по начин, който не е задължително да се съгласява със съюза. Арбитражът е много по-евтин процес от съда и не изисква задължително адвокат да представи делото. Решението на арбитъра обаче може или не може да бъде обвързващо, в зависимост от договореното споразумение между страните. Ако решението е задължително, то официално поставя прецедент.
Задължение за справедливо представителство
Като вземе случай на служител чрез процес на оплакване или арбитраж, Съюзът може да предотврати твърденията, че не е изпълнил задължението си за справедливо представителство. Съюзът има право да откаже да вземе дело, ако се счита, че проблемът не е достатъчен, за да скърби или арбитрира. Съюзът обаче не може да взема произволно решение, да отказва да се движи напред поради личните си чувства към жалбоподателя или разходите за съюза, или да бъде пренебрежително и ненавременно при обработването на жалба. Ако член на ЕП има легитимен случай, съюзът трябва да използва правилните процедури.
