Съществуват три традиционни подхода към стратегическото управление, проектантски подход, планиране, подход и позициониращ подход. Тези традиционни подходи са прости и лесни за разбиране, но не са подходящи за всеки бизнес. Мениджърите трябва да разбират тези подходи към стратегията, така че да могат да разберат дали са подходящи за съответния бизнес.
Подход за проектиране
Дизайнерският подход към стратегическото управление е подход отгоре-надолу, при който стратегията е разработена от топ мениджърския екип. Този подход е известен със своята зависимост от външни фактори, като възможностите и заплахите, които съществуват на пазара.
Подход за планиране
При подхода за планиране на стратегическото управление стратегията не се създава от висшия мениджърски екип, а от специализирани плановици в организацията. Тези плановици оформят стратегическия процес, който следва да следва други. Решаването на проблемите и вземането на решения се превръща в прост процес стъпка по стъпка чрез този подход.
Подход за позициониране
Подходът за позициониране е свързан с мястото на фирмата в цялостния пазар. Най-разпространеният инструмент, използван в този подход, е моделът на петте сили, който разглежда пазарната сила на доставчиците, договарящата сила на купувачите, заплахата от нови участници, заплахата от заместители и съперничеството сред конкурентите на пазара.
Предимства
Предимствата на тези традиционни подходи са, че те са прости и са предписателни - което означава, че те предлагат конкретни препоръки за фирмите. Може да се използва за опростяване на сложни ситуации, така че те да могат лесно да бъдат разбрани и разрешени.
Недостатъци
Тъй като тези традиционни подходи са прости и задължителни, те не могат да дадат точна представа за реалните проблеми, с които се сблъскват фирмите. По-новите теории подчертават необходимостта да бъдат описателни, така че действителните ситуации, пред които са изправени предприятията, могат да бъдат разбрани.
