Бизнес и финансовите мениджъри вземат по-добри решения, когато разполагат с адекватна информация за вземане на тези решения. Количествените методи предоставят допълнителна информация за подпомагане на мениджърите при вземането на бизнес решения и финансирането, които ще окажат въздействие върху организациите. Общите количествени методи включват регресионен анализ, използване на вероятности и анализ на статистическите данни.
Регресионен анализ
Регресионният анализ позволява на ръководството да използва собствените си наблюдения относно свързаната информация, за да направи прогнози за бъдещето. Ръководството първо ще идентифицира съответните набори от данни, които биха искали да наблюдават и събират. Данните ще бъдат нанесени на графиката, което ще даде на визуалното описание на връзката между групите данни. Тези данни най-вероятно няма да попаднат в права линия на графиката, но може да се направи разумно предположение за връзката. Мениджърите могат да използват регресионен анализ, за да анализират връзката между лихвените проценти и периодите на заема.
Нормална вероятност
Нормалната вероятност обикновено се изобразява като крива на камбаната. В кривата на камбаната по-голямата част от наблюденията попадат в средата на кривата. Четен брой наблюдения попада в най-горния край и в долния край на кривата на камбаната. Ръководството може да използва нормалната вероятност да предвиди нивото на дефекти в качеството, които ще изпитат на производствената линия. Ако всеки продукт трябва да отговаря на необходимите спецификации в рамките на определен диапазон, ръководството може да очаква, че по-голямата част от продуктите ще паднат в средния диапазон, а четен брой единици ще падне в най-високата точка и в долния край на спецификацията.
Статистика
Статистиката е метод за прогнозиране какъв процент от транзакциите ще имат определен резултат. Това става чрез събиране и анализиране на случайни извадки от по-голяма група транзакции. За статистически анализ се използва случайна извадка, тъй като е твърде скъпо или невъзможно да се анализира всяка транзакция. Ръководството може да изпробва процент от крайните продукти и да проверява за дефекти. Процентът на откритите дефекти се прилага за целия производствен цикъл, за да се изчисли колко продукта може да има дефекти.
