Търговските кредити и търговските ценни книжа са два начина, по които корпорациите получават капитал, за да финансират различни бизнес дейности. Търговските кредити работят подобно на потребителските кредити, докато търговските ценни книжа са по-сходни с издаването на корпоративни облигации. Търговските заеми и търговските ценни книжа могат да служат за една и съща цел за заплащане на бизнес разходи, но те имат много различни и определящи характеристики.
Характеристики на търговския кредит
Търговските заеми могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни заеми с фиксирана или променлива лихва. Бизнесът може да получи обезпечени търговски заеми, като използва бизнес актив като обезпечение или необезпечен заем, където бизнесът не използва обезпечение за обезпечаване на кредита. За да получи необезпечен търговски заем, компанията трябва да има добър бизнес кредит. Кредитните институции често изискват от предприятията, които получават търговски кредити чрез тях, да представят тримесечни, шестмесечни или годишни финансови отчети.
Характеристики на търговските книжа
Фирмите издават търговски книжа под формата на запис на заповед. Търговските ценни книжа винаги са краткосрочни, с погасяване в рамките на девет месеца от момента, в който компанията издава бележката. Предприятията издават търговски книжа с отстъпка за инвеститорите, което означава, че инвеститорите могат да закупят банкнота от 80 долара, с възвращаемост от 100 долара, когато бележката дойде. Размерът на отстъпката зависи от дисконтовия процент, който фирмата предлага. Компаниите не трябва да регистрират търговски документи в Комисията за борсови ценни книжа.
Съображения за риска
При търговските кредити рискът се крие в кредитора. Кредиторите се защитават срещу риск, като съответно коригират лихвените проценти по кредита. Ако бизнесът представлява малък риск от неизпълнение на техния заем, лихвеният процент е по-нисък. Ако бизнесът представлява по-висок риск от неизпълнение, тогава лихвеният процент е по-висок при търговския заем. При търговските ценни книжа рискът е на инвеститора. Ако бизнес, който издава търговски документи за обявяване в несъстоятелност или по друг начин стане неплатежоспособен по време на срока, посочен в заповедта за търговски ценни книжа, инвеститорите рискуват да загубят цялата си инвестиция.
