Повечето теории за корпоративно управление използват личните интереси като отправна точка. Теорията на стопанисването обаче отхвърля личния интерес. Теорията на агенцията започва от поведението на собствените си интереси и се основава на справянето с разходите, присъщи на отделянето на собствеността от контрола. Предполага се, че мениджърите работят за подобряване на собствената си позиция, докато бордът се стреми да контролира мениджърите и следователно да затвори пропастта между двете структури.
Мотивация на мениджърите
За теорията за стопанисването мениджърите търсят други цели освен финансовите. Те включват чувство за стойност, алтруизъм, добра репутация, добре свършена работа, чувство на удовлетворение и чувство за цел. Теорията за стопанисването твърди, че мениджърите по своята същност се стремят да свършат добра работа, да увеличат максимално печалбите на компанията и да донесат добра доходност на акционерите. Те не правят това задължително заради собствения си финансов интерес, а защото чувстват силен дълг към фирмата.
Идентификация с фирмата
Теориите на агенцията и стопанисването започват от две много различни помещения. Основният агентски проблем се върти около индивиди, които се възприемат само като индивиди, без други смислени привързаности. Теорията на стопанисването обаче твърди, че индивидите на управленски позиции не се възприемат преди всичко като изолирани индивиди. Вместо това те се считат за част от фирмата. Мениджърите, според теорията за стопанисването, обединяват своето его и чувството си за стойност с репутацията на фирмата.
Политики, роли и очаквания
Ако фирмата приеме начин на управление, някои политики естествено следват. Фирмите ще разяснят подробно ролите и очакванията на мениджърите. Тези очаквания ще бъдат силно ориентирани към целта и са предназначени да предизвикат чувството за способност и стойност на мениджъра.
Теорията на стопанисването препоръчва мениджъри, които са свободни да преследват собствените си цели. От това естествено следва, че мениджърите са естествено „фирмени мъже“, които ще поставят фирмата пред собствените си цели. Свободата ще бъде използвана за доброто на фирмата.
Последствия от теорията на стопанисването
Последствията от теорията за стопанисването се въртят около усещането, че индивидуалистичната теория на агенцията е прекалено висока. Доверието, при равни други условия, е оправдано между мениджърите и членовете на съвета. В ситуации, в които главният изпълнителен директор не е председател на борда, съветът може да бъде сигурен, че дългосрочният изпълнителен директор ще се стреми преди всичко да бъде добър мениджър, а не богат човек.
Алтернативно, наличието на главен изпълнителен директор, който също е председател, не е проблем, тъй като няма основателна причина той да използва тази позиция, за да се обогати за сметка на фирмата. Иначе казано, теорията за стопанисването твърди, че мениджърите искат да бъдат богато възнаградени за своите усилия, но нито един мениджър не желае това да бъде за сметка на фирмата.
