Въпреки че не всички одитни ангажименти са еднакви по същество или по обхват, те често споделят основни стъпки при подготовката, планирането, тестването на място и одиторските процедури, както и оповестяването на одиторското мнение. Професионалистите, собствениците на предприятия, служителите и клиентите трябва да са запознати с процеса на одит поради неговото разпространение в бизнеса и неговото значение за всяка заинтересована страна.
Предварително Engagement
Преди да започне одит, има няколко важни стъпки. Първо, одиторското дружество трябва да реши дали да приеме или да не приеме клиента, или дали да продължи да извършва работа от негово име. Ако клиентът е участвал в неетично бизнес поведение или е променил дейността си в по-рискова индустрия, подновяването на годишен ангажимент не е автоматичен процес.
Ако одиторът приеме ангажимента, трябва да се направи преглед на постоянното досие и работни издания, отнасящи се до всеки предходен период, за да се обнови персонала по някои повтарящи се въпроси, свързани с клиента, и да се запознаят отново одиторите с бизнеса на клиента.
След това одиторската фирма обсъжда основите на ангажимента с клиента, включително график на работа на терен, обхвата и продължителността на одита, както и очакваната дата на доставка на одиторското мнение. Тези и други подробности, като например структурата на таксите, са документирани в писмото за ангажимент, което служи като договор за професионални услуги.
Планиране на одита
След като одиторът е официално задържан от клиента, може да започне съществено одитно планиране. Критичен елемент при планирането на одита е определянето на съществеността. Съществеността е гъвкава концепция, която е предмет на много академични изследвания и най-добри професионални практики, но в основата си тя е функция на активи или доход, които биха повлияли на вземането на решения от потребителя на финансовите отчети. Одиторът следва също така да извърши задълбочена оценка на риска, като вземе предвид индустрията на клиента, целостта на управлението, политиките си за корпоративно управление и системата на вътрешния контрол. Тази оценка е в основата на избора на одитните процедури, които да се изпълняват и каква конкретна теренна работа да се извърши.
Работа на терен
За да получат доказателства за ефективността на вътрешния контрол, одиторът провежда различни одиторски процедури, които са внимателно подбрани по време на планирането на одита и всички други, които се изискват от професионалното становище на одитора за всякакви неочаквани проблеми, които могат да възникнат. Те често включват аналитични процедури и друг статистически анализ, независими проверки на баланса както на депозити, така и на задължения, преглед на процедурите за физическа и информационна сигурност и наблюдение на операции и транзакции. Одиторът документира резултатите от работата на терена и съставя доказателства, необходими в подкрепа на предстоящото одиторско мнение.
Завършване на ангажимента
След приключване на теренната работа и получаване на доказателства относно ефективността на вътрешния контрол на клиента, одиторът ще може да даде становище дали финансовите отчети са свободни от риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия. В зависимост от степента на доверие в качеството на финансовата отчетност, съществуват няколко вида одиторски доклади, които одиторът може да издаде, някои от които могат да съдържат език, противоречащ на интересите на клиента. Въпреки че това може да доведе до неудобно приключване на даден ангажимент, независимият одит има стойност единствено ако се извършва с професионална преценка, тъй като не всички одити ще доведат до становище без резерви.
