Балансът обикновено се разглежда като отчет за финансовото състояние на дружеството. Инвеститорите, кредиторите и ръководителите на компаниите често го възприемат като най-доброто описание на цялостното финансово здраве и стабилност на компанията. Инвеститорите го използват, за да определят колко стабилна е фирмата за инвестиции, докато кредиторите искат да знаят колко безопасно е издаването на нови заеми на компанията.
Основни положения на баланса
Балансът следва стандартната счетоводна формула: равни пасиви на активите плюс собствения капитал. Той определя всички текущи и дългосрочни активи на дружеството, включително парични средства и вземания, както и всички краткосрочни и дългосрочни задължения на дружеството. Разликата между двете се нарича собствения капитал, който е текущият капитал на дружеството, който технически принадлежи на неговите акционери или собственици. Балансът, отчетът за доходите, отчетът за паричните потоци и капиталът на собствениците са четирите критични отчети за финансовата отчетност, използвани от дружествата с нестопанска цел.
Общи съображения на заемодателя
Кредиторите обикновено имат три опасения, когато оценяват искането на компанията за допълнителни кредитни средства. Те искат да знаят колко безопасно е дават заеми на компанията, колко пари да заемат и какви лихвени проценти и условия трябва да важат. Кредиторите оценяват съвкупността от баланса, често във връзка с други финансови отчети, при разрешаването на тези проблеми. В крайна сметка, ако се отпусне кредит, сумата, ставките и сроковете се определят въз основа на нивото на риска.
Съображения за активи
При разглеждането на частта от активите на баланса, заемодателят иска да види стабилна база за парични средства и текущи сметки, което подкрепя способността на дружеството да посрещне задълженията си за краткосрочно погасяване. В дългосрочен план заемодателят също се интересува от оборота на активите, колко е ликвидни активите на компанията и че може ефективно да генерира парични средства. Кредиторите могат да сравняват балансите на вземанията и парите в брой от един период до следващия, за да определят дали дадена компания има висок оборот на вземанията.
Съображения за отговорност
Кредиторите разглеждат краткосрочните и дългосрочните задължения спрямо други източници на средства и в сравнение с активите. Ако едно дружество вече е силно заето от дългове, то не изглежда да е в състояние да поеме допълнителен дълг. Друго важно сравнение е паричните салда към краткосрочните задължения. Ако паричните средства почти не могат да се справят с краткосрочния дълг, компанията е в опасна позиция. Често се използват две прости съотношения на ливъридж за оценка на дълговата позиция на компанията. Съотношението на дълга е общият дълг, разделен на общите активи. Дългът към собствения капитал е общият собствен капитал, разделен на дълг. И двете предлагат бърз и кратък поглед върху перспективите на компанията за връщане на нов заем.
