Фискалната и паричната политика представляват два подхода, чрез които правителствата се опитват да управляват икономиките на своите нации. Фискалната политика използва правителствените данъчни и разходни правомощия, за да повлияе на икономиката, докато паричната политика използва лихвените проценти и паричното предлагане, за да осигури стабилен икономически растеж. Въпреки че паричната и фискалната политика имат различно въздействие, и двете се стремят да осигурят икономическа стабилност.
Цели на фискалната политика
Фискалната политика използва данъци, държавни разходи или комбинация от двете, за да повлияе на цялостната посока на икономиката. Често правителството използва фискални мерки за стимулиране на проблемна икономика, както прави правителството на Съединените щати по време на Голямата депресия през 30-те години. След това правителството използва серия от нови програми и мерки за разходи, като например инфраструктурни проекти, за да стимулира икономическата активност. По време на бавна икономика фирмите произвеждат по-малко стоки, а потребителите харчат по-малко пари, намалявайки общото търсене и намалявайки националната икономическа продукция. Чрез увеличаване на покупките на стоки и услуги или чрез намаляване на данъците, за да се вложат повече пари в ръцете на хората, правителството се опитва да увеличи съвкупното търсене и да увеличи производството, измерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП).
Цели на паричната политика
Основните цели на паричната политика включват осигуряване на стабилна ценова система и насърчаване на устойчив икономически растеж. Инфлацията, характеризираща се с общо покачване на цените, намалява покупателната способност на парите и вреди на икономическия растеж. Паричната политика се опитва да защити стойността на парите чрез регулиране на националното парично предлагане. Инструментите на политиката за това включват продажбата и покупката на държавни ценни книжа, известни като операции на открития пазар; регулиране на изискванията за банкови резерви; и определяне на краткосрочни лихвени проценти, като например ставката на федералните фондове в САЩ и дисконтовия процент.
Идентификация
Различните субекти контролират фискалната и паричната политика. В повечето държави законодателната и изпълнителната власт контролират фискалната политика, определят данъчната ставка и приемат годишния бюджет на правителството. В САЩ Конгресът приема бюджета и определя нивата на данъчно облагане с известен принос от президента. Централните банки контролират паричната политика. Примери за това са Федералният резерв на САЩ, Банката на Англия, Банката на Канада и Bundesbank в Германия.
Ефекти на фискалната политика
Фискалната политика има най-непосредствен ефект върху съвкупното търсене на стоки и услуги в цялата икономика. Фискалната политика засяга и поведението на потребителите. Високите пределни данъчни ставки, които налагат по-високи ставки при повишаване на доходите, намаляват стимулите да печелят повече пари. Експанзивната фискална политика, в която правителството увеличава разходите си за стимулиране на икономиката, може да изтласка инвестициите от частния сектор, според професор Грег Манки, икономист от Харвард и бивш съветник от Белия дом.
Ефекти на паричната политика
Като оказва влияние върху лихвените проценти и паричното предлагане на страната, паричната политика оказва влияние върху способността на потребителите и фирмите да получат кредит. Банката на Федералния резерв на Сан Франциско обаче съобщи, че паричната политика включва дългосрочен лаг, в който може да отнеме от три месеца до повече от година за вземане на политически решения, за да се преодолее икономиката.
