"Организационни граници" е термин, използван в бизнеса и юридическата професия, главно за разграничаване на една компания от отделна, но свързана компания. C. Marlene Fiol пише в издаването на "Административните научни тримесечия" от юни 1989 г., че организационните граници са въображаеми разделители, предназначени да отличават една компания от външни, но близки влияния. Съществуват много теории за това как организационните граници могат да бъдат идентифицирани и те се определят по различен начин в контекста на бизнес договор, изследователски проект или ежедневни операции на една компания.
Реалистични и номиналистки подходи
Някои смятат, че какви са границите на организацията, зависи от това кой ги определя. Редакторът на книгата "Придружителят на организациите в Блеквел" описва два различни подхода. Реалистичният подход е, когато един член на организацията или изследователски екип идентифицира граници, които са забележими за тях.Номиналистичният подход "възприема концептуална перспектива", за да определи границите, които биха могли да имат отношение към организацията или изследването. Реалистичният подход се използва по-често от членовете на една организация, докато номиналистичният подход обикновено се използва в изследователски контекст.
Пространствени и времеви граници
Границите могат да се дефинират и като пространствени или времеви, както се прави в ежедневната теория за управление на бизнеса. Примери за пространствени организационни граници включват офис, кабина, магазин или работна зона, а времевите граници могат да бъдат отворени работни часове, индивидуални графици, фирмени политики и срокове. Това може да се приложи и за определяне на границите на самостоятелни или взаимозависими отдели в рамките на голяма компания.
Циклични граници
Друг подход е да се определят границите чрез изследване на информацията и ресурсите, които са циклично получени, обработени вътрешно или изпратени извън организацията. Информацията и ресурсите, които не са част от цикъла, са извън границите на организацията. Подобен подход е да се проследяват честотите на взаимодействията и да се обръща внимание на това къде те намаляват, което е мястото, където ще бъдат границите. В това състояние на организацията организацията се състои от всички дейности, в които организацията участва, където участниците имат възможност да започнат, продължат или прекратят поведението си. Когато участниците вече не могат да го направят, те са преминали организационните граници.
Теории и приложения на цикличните граници
Фиол предполага, че има циклична връзка между тези граници, възприятията за самоконтрол и организационната единица. Когато членовете на единицата смятат, че самоконтролът им е застрашен, те правят възприятията си за граници по-конкретни, което ги кара да се чувстват по-самоконтролни. Наличието на циклични граници обикновено е предпочитание при изготвяне на правен договор за съвместно предприятие или при оценяване на ежедневната скала за управление на бизнеса. Те могат да се използват и за преценяване на вероятността дадена компания да сключи споразумение за съвместно предприятие, тъй като проучванията показват, че ръководителите, които определят контрола и силните организационни граници, са по-малко склонни да сключват такива споразумения, когато този контрол ще бъде компрометиран.
Фокус на границите
Подходите за изучаване или работа с организационни граници могат да бъдат различни. Те могат да изследват участниците или хората, свързани с организацията, които са засегнати от границата; отношенията, какви модели на поведение са причинени от границите; и дейности, какви събития се случват около или поради организационните граници.
