Мениджърите се нуждаят от информация, за да оценят какво се случва във външната и вътрешната среда на организацията. Регресионният анализ е един от количествените модели, които мениджърите използват, за да изследват поведението на полу-променливите разходи и да разделят фиксираните и променливите елементи. Мениджърите предпочитат техниката на регресионния анализ спрямо други модели, като например методите с висока и ниска графика, поради цялостното превъзходство на резултатите.
Точност на резултатите
Регресионният анализ позволява на мениджърите да установят обективни измервания на взаимоотношенията между независимите и зависимите променливи, вместо да използват чисто лично мнение. Това обикновено води до точна информация, която е по-надеждна за вземане на решения, а други страни могат да проверят емпирично резултатите, като използват същите или отделни данни, без да водят до лични мнения.
Инструменти за оценка
Когато ръководството получи резултатите от регресионните модели по електронен път, повечето от използваните от тях компютри имат софтуерни пакети, които предоставят няколко статистически данни, като например R-квадрата и статистиката на t-стойността на студентите. Двете статистики помагат на мениджърите да определят точността на прогнозите и по този начин нивото на надеждност на резултатите, които са получили чрез регресионните уравнения.
Използване на много променливи
Моделите за множествен регресионен анализ позволяват на мениджърите да тестват за няколко независими променливи, които могат да обяснят различни неща за зависимата променлива. Макар и сложен, мениджърът може да тества всички фактори, които смята, че оказват влияние върху дадена зависима променлива. Това е различно от другите ниско модели, които позволяват само една независима променлива. С използването на няколко променливи се подобрява и точността на прогнозата.
Вход за нови тенденции в управлението
Регресионният анализ осигурява необходимите входящи данни за базирани на дейности разходи и техники за управление. Тези техники се основават на знанието какви дейности или транзакции причиняват придобиването и използването на ресурси. Теорията за ограниченията насърчава мениджърите да гледат на производителността на оскъдния ресурс като част от справянето с динамична среда на променящи се ограничения. Регресионният анализ позволява на мениджърите да установят обективност.
